Шипково в миналото и днес
Пътуване назад във времето
Ако надникнем в хилядолетната история на планината ще видим отъпканите ѝ пътеки от древното тракийско население, оставило след себе си следи за сравнително високо социално-икономическо и културно ниво на развитие. Има доказателства, свидетелстващи, че най-древното население обитавало северните склонове на Предбалкана е живяло в пещерите на Васильовската планина. Археологическите разкопки в пещерата Топля, до с. Голяма Желязна доказват, че районът е бил населен още в края на късния палеолит /40 000 – 10 000 г. пр. Хр/. Предполага се, че заселването на траките в по-ниските части на селото е станало през бронзовата епоха /3 000 - 1 200 г. пр.н.е./.
Въз основа на археологически проучвани на територията на селището е открита антична и преизползвана през средните векове крепост.
Според стари местни жители, населеното място е съществувало още преди падането на България под турско робство. Днешното село Шипково съществува от около 1630 година. Първият заселник в селото се смята, че е дошъл от Беломорието(района на Егейско море). По-късно тук се преселват хора от Македония, Украйна, дн. Казанлък др.
Според местните предания селото е получило наименованието си от първите си обитатели, които му дали днешното име, заради преобладаващия в околността шипков храст.
Поминък
Основен поминък в селото са били земеделието, животновъдството и занаятчийството. След освобождението в селото се развива производството на грънци, тъкачеството, производството на домашна сливова ракия, консервирани храни, сушени плодове, петмез от захарна тръстика и сладки плодове, картофи. Известни са били майсторите- килимари от Шипково. Чрез пътуването си до други населени места, местните хора ги разменяли за други необходими продукти, от които имали нужда за препитанието си. А няколкото воденици - „караджейки” осигурявали прехраната на хората и фуража за животните.
Днес един от основните поминъци за населението си остава туризма.
Облик
Населеното място е едно от добре развиващи се на територията на област Ловеч.
Днес част от инфрастуктура на селото включва: кметство, църква, читалище, основно училище, детска градина, здравна служба, магазини, производствени сгради, обекти за настаняване и развлечение и т.н.
Местните хора и обичаи
Числеността на местното население е около 700 човека, но през летния сезон и отделни периоди на годината тя се увеличава заради туристическия поток към курорта.Наред с развитието на туризма, едни от основните традиционни занаяти в село практикувани и до днес си остават грънчарството и дърводелството. А тъй като местните хора са си работливи по природа, през свободното си време отглеждат картофи, малини, овощни дървета и др.
Както в миналото, така и днес, дойдеш ли на гости у шипковени ще те почерпят с домашна сливова ракия и сланинка с червено пиперче за мезе.Те са едни от баш -майсторите в троянския край при варенето на сливова ракия. Живителната течност се отличава с чудесен аромат, мекота и особена пивкост. Едни от традиционните храни-специалитети на трапезата на шипковени си остават кървавицата, сърмите, пълнените чушки с орехи и лук, приложника, качамака с пръжки, рибника, копривената чорба, млина, сватбарското жито, ошаф от сушени плодове, пистила и др.
Съхранени и обогатени през годините местните празниците и традиции си остават неизменна част от живота на балканджиите. Заговезни, Лазаровден, Гергьовден, Спасовден и Коледа са само една малка част от празниците, които честват местните хора.
Природа
Хилядолетия наред хората тук са се старали да живеят в хармония със заобикалящата ги природа, стремейки се да я запазят непокътната и дивна. Разхождайки се из дебрите на планина ще се насладите на богатото многообразие на разстителни и животински видове. Голяма част от територията на населеното място е заета от букови и борови гори, просторни ливади, изобилстващи от над 200 вида екологично чисти билки. Характерните за планината животински видове са: диво прасе, сърна, елен, лисица, вълк, чакал, дива котка, бялка язовец над 100 вида птици и др.
Климат
Климатът в района на Шипково е умерено-континентален, с планинско влияние. Характеризира се с ясно изразени четири сезона - живописна зелена пролет; топло лято, с прохладни нощи; тиха и влажна есен; мека, с много ясни и слънчеви днизима. Снежната покривка се задържа около 60 дни в годината. Средната годишна температура е около 10°С.